Открийте новата Кирила Корект 10

Принципи на лицензирането

Законът за авторско право и сродните му права (ЗАПСП) разрешава използването на компютърните програми само и единствено със съгласието на техния автор или издател. Използването им без такова съгласие е нарушение на българското авторско–правно законодателство и води до административна и гражданска отговорност.

По отношение на компютърните програми важи принципа Един компютър, едно копие, един лиценз. Софтуерното пиратство е налице и когато компютърната програма е инсталирана върху повече харддискове, отколкото са покрити от лиценза.

Лицата, придобили законно дадена компютърна програма, нямат право да я възпроизвеждат (с изключение на изготвянето на едно резервно копие), да я инсталират и ползват върху повече от един компютър, нямат право да я преотстъпват на други лица за копиране (дори и за лично ползване), нямат право да я тиражират и разпространяват — нито с търговска, нито с каквато и да е друга цел. Те нямат право да продават, подаряват, отдават под наем или разпространяват по друг начин компютрите, върху които са инсталирани такива програми, ако нямат изричното разрешение за това от носителя на правата върху програмата.

Легалният продукт се разпространява в оригинална опаковка,снабдена с различни форми на защита, оригинални дистрибутиви, Сертификат за автентичност и Лицензен договор, Регистрационна карта и Упътване.

Лицензът е разрешение, което носителят на правата върху компютърната програма дава за нейното използване. Лицензът се дава с лицензен договор.

Почти всички компютърни програми са лицензирани пряко или непряко от автора или софтуерния издател на ползвателите, като различните софтуерни продукти имат различен по съдържание лицензен договор.

Легален софтуер може да бъде закупен само от упълномощени дилъри. Всеки продукт трябва да има лицензен договор и съпътстваща документация, дори и когато софтуерът предварително е инсталиран върху харддиск.

Оригиналният носител, лицензният договор, съпътстващата документация, сертификатът за автентичност и фактурата трябва да се пазят, тъй като са доказателство за оригиналността на закупения продукт.

Необходим е лицензионен договор за всеки продукт, който е инсталиран на компютъра. Всички лицензни договори са специфично създадени за определен език и версия.

Използването на компютърна програма в компютърна мрежа изисква наличие на лиценз за всеки компютър, свързан с мрежата, освен ако производителят или издателят на софтуера изрично не е упоменал друго в лицензния договор.

Защо да се лицензирате?

Ако ползвате софтуер, без да сте изпълнили лицензионните изисквания на производителя му като носител на авторските права, то щетите засягат не само въпросния производител, а и вас като данъкоплатец, вашия град, вашите работни места, заплащането на труда ви, както и развитието на областта, в която работите. Фактът, че ако ползвате нелицензиран софтуер, е възможно да имате и юридически и технически проблеми, говори недвусмислено за необходимостта да проверите дали не сте жертва на подобен род нарушение на закона, което е възможно дори и без да подозирате за това.

Спазването на закона е от първостепенна важност. Избягвайте рискове и се възползвайте от предимствата при доброто управление на софтуера.

Рисковете при използването на нелегално придобит софтуер се изразяват в риска вие и/или вашата фирма да получите юридически разходи и глоби, накърнена репутация, компютърни вируси, отказ на техническа поддръжка и обновяване, проблеми със съвместимостта на софтуера и загуба на време по всички тези проблеми.

Предимствата от ползването на легален софтуер се изразяват в пестенето на средства, свързани с рисковете, описани по—горе, динамичното управление на технологичните промени, подобряването на ефективността на работа, контролирането на инвестициите ви, насърчаването на растежа и развитието не само на вашата форма в частност, но и на икономиката като цяло.

Не се доверявайте на цени, които са „твърде добри, за да са истина”.

Как да се лицензирате?

Направете двете основни стъпки, за да сте сигурни, че ползвате легален софтуер:

1. Първоначална преценка и инвентаризация:

Провеждането на софтуерна инвентаризация — включва анализ на софтуерните активи, инсталирани на вашите компютри, и сравняването им с лицензите, които притежавате.

Препоръчваме ви да възложите тази задача на сертифицирана от BMG фирма–дилър, която ще ви бъде полезна и при последващото определяне на вида и количеството софтуер, който ще ви необходимо да закупите, за да е легално ползването му.

2. Последващи действия:

След първоначалното лицензиране на софтуера във вашата компания следва един постоянен процес на динамично следене на ползвания при вас софтуер. Поддържайте тази информация винаги актуална, спирайте употребата на нелегален софтуер, внесен отвън (например от ваши служители).

Изградете ясни вътрешнофирмени правила и процедури за установяване на нуждите от нов софтуер или ъпгрейд към нови версии на вече съществуващ такъв, за начина на закупуването му и за инсталирането му и провеждането на обучение за ползването му от конкретни, отговорни за това хора. Само така ще намалите собствените си разходи за информационни технологии и ще увеличите производителността на труда във фирмата си.

И не на последно място — ще бъдете чист пред закона, ще сте изпълнили изискванията на производителите на софтуер и на организациите, които защитават авторските им права.

Лицензионни програми

Терминът лицензионна програма обхваща структурираните подходи (начини), по които вие можете да се лицензирате, изпълнявайки по този начин изискванията на производителите на софтуер. Тъй като съществуват различни по големина и нужди потребители на софтуер, издателите на бизнес софтуер обикновено предлагат различни програми. Сред тях вие трябва да идентифицирате тези, които отговарят конкретно на вашите нужди и изисквания. За тази цел можете винаги да разчитате на компетентната помощ на висококвалифицирани специалисти по лицензиране, обучени и сертифицирани от BMG и/или от представляваните на българския пазар софтуерни компании. По този начин можете да се включите и в текущи промоции, както и да се възползвате от други възможности за оптимизиране на инвестицията ви за лицензиране.

Различните производители имат различни лицензионни програми, но най–общо те могат да бъдат разделени на няколко групи:

  1. Лицензиране на единични потребители (пълни пакети: FPP — Full Packaged Product)
  2. Обемно лицензиране — за фирми и организации с повече работни места (отворени лицензи с обявени данни на фирмата-ползвател: OLP, Open License Pack)
  3. Обемно лицензиране — за над 500–1000 работни места (Enterprise Organizations)
  4. Абонаментно лицензиране с договор за поддръжка и текущ ъпгрейд. (OSL — Open Subscription License)
  5. Лицензиране още при закупуване на техниката (ОЕМ)
  6. Други програми, специфични за конкретния издател на софтуер

Всяка от тези програми има специфики, които ще ви бъдат обяснени от нашите специалисти, след което те ще ви препоръчат най-удачния за вас и вашата организация вариант.

Възвръщаемост на инвестициите (R.O.I.)

Един от най–спорните моменти, когато става дума за софтуер, е възвръщаемостта на инвестициите. Известно е, че това са доста скъпи системи, чието внедряване също струва доста пари.

ИТ мениджърите на различни компании-производители и дистрибутори на софтуер посочват различни срокове за приблизително възстановяване на инвестираните суми. Най–общо мненията могат да се разделят на две групи. Първите са свързани с внедряването на системи от висок клас. За тях се посочват периоди от 5 до 7 години за възвръщане на първоначалната инвестиция. При софтуера от по-нисък клас този период е по–кратък — около 1 година.

Естествено, това са съвсем условни цифри, тъй като реализацията на една софтуерна система до голяма степен зависи от клиента, от начина, по който той използва системата, от времето, преминало в процес на внедряване. Основно възвръщаемостта на инвестициите се реализира чрез „откриване на грешките” в мениджмънта, планиране на бъдещите дейности, прецизен финансов анализ и съкращаване на разходите, а също и чрез реализиране на „не–пропуснати” ползи.

Въпреки всичко, да се говори за възвръщаемост на инвестициите е много трудно. Много често се случва компаниите да се предоверят на софтуера, който внедряват, и за жалост голяма част от тях не могат да се възползват от възможностите на едно успешно внедряване — поне не и първия път. Това е така, защото:

  • Софтуер трябва да се внедрява заедно с протичането на процес по ре-инженеринг на бизнес процесите, като се уточнят очакванията за възвръщане на инвестицията посредством точен измерител.
  • Новите процеси и софтуера трябва да се внедряват бързо, така че да могат да се посрещнат очакванията за възвръщане на инвестицията.

Всъщност, при внедряването на софтуер рядко се подхожда по този начин, особено при първо внедряване. В резултат, множество проблеми изникват по време и, което е по–лошо, след внедряването. Това обичайно налага усилие за повторно внедряване или най–малкото, за голямо донастройване на системата.

Безспорно, възвръщаемостта на инвестицията (ROI) идва от подобрението на процесите, които поддържа софтуерът, а не от самия нов софтуер.

Сам по себе си софтуерът, колкото и да е добър, оказва слабо влияние върху подобряването на бизнес–производителността. Ако се следват същите бизнес–процеси, които са използвани преди внедряването, може да очаквате и същите — или дори по–лоши — резултати. Накратко, софтуерът може да спомогне за налагането на много по–добри практики на работа, но не и ако самата организация не реши да предприеме промяната.

Има компании, които са загърбили вложенията в софтуер и са преминали към други стратегии за подобряване на работата си — скъсяване на производствения цикъл, разходи и т.н. В крайна сметка обаче става ясно, че софтуерът може да обслужва много и важни цели.

Внедряването на софтуер най-често се проваля заради дълъг списък от проблеми. Без претенции за изчерпателност, ето някои от тях:

  • Софтуерът се инсталира, за да отразява набор от вече съществуващи и не особено ефективни бизнес-процеси.
  • Организациите не са подготвени да възприемат т. нар. най-добри практики, които са заложени в самия софтуер.
  • Отговорът на въпроса „как искаме да се управлява бизнесът ни и защо?” не се дава от главния мениджмънт.
  • Внедряването се прави от неопитни консултанти или системни интегратори с много ограничени разбирания за това как трябва да се управлява и да работи едно производствено предприятие или голяма търговска фирма.
  • Предварителната подготовка за внедряването не е разбрана и изпълнена добре.
  • ИТ персоналът се задълбава в технически детайли и в резултат на това концентрацията по време на работа не е върху това как да се помогне на самия бизнес да стане по–производителен.

Основен проблем, когато става дума за възвръщаемостта на инвестициите, е липсата на точен измерител — чрез какво и колко ще се измерва ефективността от внедреното софтуерно решение. Затова компаниите, които внедряват софтуер, имат нужда да проникнат в същината на понятието „възвръщаемост на инвестициите” в процеса на самото планиране. Мениджмънтът трябва да си зададе някои предизвикателни въпроси, търсещи отговор, които да покажат някаква връзка с конкретните цели и задачи на компанията. Някои такива въпроси биха могли да бъдат:

  • Как ще помогне софтуерът за повишаване на потребителското удовлетворение от продукта/услугата? По какъв начин? Колко и кога?
  • Ще допринесе ли софтуерът за увеличаването на пазарния ни дял? С колко? В какъв срок?
  • Ще намали ли софтуерът оперативните ни разходи? С колко? По какъв начин и в какъв срок?
  • Ще спомогне ли софтуерът за увеличаване на приходите? Колко и в какъв срок?
  • Ще помогне ли софтуерът за намаляване на инвентарните ни разходи? Как, колко и кога?
  • Ще помогне ли софтуерът за съкращаване на времето на цикъла от поръчката до доставката? Как ще помогне? Доколко и за колко време?
  • Ще ни помогне ли софтуерът да сме в крак с конкуренцията и да я изпреварим? Как точно? Кога?
  • Ще ни помогне ли да намалим материалните си разходи посредством по-добро управление на доставките? Как и доколко?
  • Имаме ли ясен измерител за подобряването на ефективността на бизнеса ни?
  • Какви са мерните единици, с които ще измерваме подобрението на производителността?

По материали от Infoweek

Моделът обща себестойност (T.C.O.)

Инвестициите в ИТ, като всички решения в бизнеса, са базирани на икономически стойности, включващи поне три фактора: икономически предимства, рискове, и разходи. Предимствата и рисковете като фактори, използвани за оценяване на една инвестиция в ИТ, са различни за всяка фирма и за всяка индустрия. Тази статия поставя фокус върху третата част от общия процес на оценяване — разходите.

Ако разгледаме разходите за ИТ, използвайки ТСО модела, ще видим, че преките разходи за хардуер и софтуер са свързани с други разходи — за поддръжка, обучение, както и разходи за времето, през което ИТ системата не работи активно за целите на бизнеса поради сривове, поддръжка, настройки, тестове и т.н.

С използването на модела ТСО се улеснява взимането на важни ИТ решения — реалните стойностите на инвестициите се изчисляват лесно и са използваеми като надеждна основа за разработка на планове за подобряване на ИТ структурата. Тук ще намерите основните принципи на ТСО.

Какво представлява моделът ТСО?

ТЦО е реалистичен модел, който помага на мениджърите на промишлени предприятия да разберат и успешно да управляват бюджетните (директните) и извънбюджетните (индиректните) разходи, направени при придобиването и използването на ИТ компоненти през целия им жизнен цикъл. Добрият ТСО модел помага да се покажат текущите проблеми, да се прецени необходимостта от промени и дава постоянна обратна връзка за управлението на разходите.

Ако настоящата стратегия във вашата организация е „никакви промени, никакви инвестиции”, то ТСО ще има тенденция на нарастване, защото бизнесът е една вечнопроменяща се среда, в която вие сте изправени пред необходимостта от поддръжка на подходящо ниво на обслужване. Най–добрата стратегия, ако искате да не правите никакви промени за дълъг период от време, е да внедрите една богата инфраструктура, която позволява да доставяте нужното обслужване, пазарен дял, ниво на акционерите, и в същото време да контролирате увеличаването на разходите си по тези процеси.

Начинът за правене на бизнес, както и начинът, по който хората работят и общуват, се промениха коренно. Преди десет години служителите не можеха да създават продуктивни документи и презентации, да комуникират и да си сътрудничат по електронен път, да поддържат отдалечен контакт между офисите, и най–важното — не можеха толкова лесно да управляват и да споделят информация. Целта на всеки аналитик на ТСО е да намали разходите, като поддържа на същото или по–високо ниво индивидуалната продуктивност.

Съкращаването на някои от разходите също може да доведе до увеличаване на ТСО — например ако съкратите разходите за обучение, се увеличава времето за поддръжка и настройка на ИТ инфраструктурата.

Дефиниране на видовете разходи

За да се помогне на организациите да идентифицират всички фактори, влияещи върху разходите им за ИТ, директните и индиректни разходи се разделят в категории. Те са с изчистен смисъл и по всяка от тях може да се предприемат конкретни действия, които може да бъдат измерени като степен на влияние върху общите разходи. Такива са например самите продукти, практиките за използването им, обучението и т.н.

Разпределението на разходите сред тези категории варира при различните организации в зависимост от използваните ИТ, а също така зависи и от процесите и управлението на човешките ресурси, както и от начина на използване на технологиите. ТСО моделът предоставя методика за разбиране на средните разходи в предприятието при зададен набор от активи (определяне на параметрите), събира актуална информация за разходите на организацията и я сравнява със средните стойности, характеризиращи съответния бизнес.

Методологията и моделът може да се използват за анализиране на разходите и извличане на ползи от проекти за планирано подобряване на финансовата жизнеспособност (подобрение на ТСО).

Бъдете внимателни: сравнителните стойности на ТСО може да не бъдат значими, ако данните са събирани по различни методи и по различни модели. Тъй като ТСО е параметричен модел, то различните анализатори и консултантски компании могат да включват в него различни параметри и да пренебрегват други. ТСО се използва за измерване на разликите или на прогреса, но само ако се прилага един и същ модел и методика и се разглежда конкретна ИТ система.

Бюджетни (директни) разходи:

Директните разходи се получават при анализ на типичните (включени в бюджета) разходи за информационна система. Проблемът е там, че обикновено организациите не са съвсем наясно какви са техните реални разходи и не ги проследяват акуратно. Добре дефинираният ТСО модел позволява избягването на скритите разходи, като идентифицира разходите за:

  • Хардуер и софтуер (основно закупуване, лизингови такси, нови инсталации, ъпгрейди и ъпдейти).
  • Мениджмънт (мрежа, системна и архивна администрация, труд и външни разходи, управление на задачите).
  • Поддръжка (help desk, обучение, покупки, пътуване, контакт с екипа по поддръжка настройка и извънредния труд).
  • Разработка (на приложения и съдържание, тестване и документация — вкл. нови разработки, пригаждане за работа със специфични потребители (customization), и текуща поддръжка).
  • Комуникационни разходи (наета линия, такси за достъп до сървъри).

Извънбюджетни (индиректни разходи):

Разходи, генерирани от крайните потребители (самите вие) в процеса на поддръжка на собствените си ИТ, а именно:

  • Собствени разходи (самостоятелна поддръжка, случайно, (per incident), а не планувано обучение).
  • Увеличено време, в което ИТ не работят (намалена продуктивност поради планирани и непланирани прекъсвания и престои на ИС).

Въз основа на този модел можете да оцените предварително и да намалите разходите си за ИТ през целия им жизнен цикъл.