Четенето встрани от апокалипсиса
В статията си „Националният език в условията на чуждо влияние и глобализация” Тодор Бояджиев съпоставя мнението на експертите–лингвисти по определени аспекти на промяната на българския език в условията на световна глобализация с широко тиражираните в печата, често популистки твърдения за неговия упадък.
„Да се твърди, че съвременният български език обеднява, да се оценява тревожно днешната езикова ситуация като „езиков хаос”, „катастрофа” и „упадък”, значи да се изрича клевета и да се вдига ненужна врява. Нито от социолингвистично, нито от социалнопсихологическо и формално гледище няма основание да се говори за обедняване на езика у която и да е социална група.”
В подкрепа на тезата си Т. Бояджиев изтъква съществуването на явлението междуезикови влияния още от времността, разглежда същността на процесите на глобализация на икономическо и културно ниво и се спира на езиковите промени в българския език в следствие на глобализацията: намаляване на броя на говорещите български език в следствие на емиграцията, налагащата се промяна в отношението към македонския език, навлизането на латиницата наред с кирилицата в българската езикова среда, появата на много чуждици, предимно от английски език в българския речников фонд. Всички тези явления авторът разглежда от позицията на учен–езиковед, без излишен популизъм или чуждопоклонничество: „Езикът е живот и практика. Той е жив организъм, саморегулираща се система, която се развива по свои вътрешни закони и правила, и затова няма нужда в него да се издигат лозунги, да се фиксира той веднъж завинаги и да се защитава от промени.”
Прочети статията: www.liternet.bg/publish16/t_boiadzhiev/nacionalniiat.htm